Наред със своите културни забележителности, село Вълче поле е известно и с многобройните ястия от традиционната кухня. Смигалъ – точно по този начин се изписва тази гозба – представлява ястие от обреден тип, като най-често приготвянето му става по повод на кръщенета или други поводи. Това е всъщност изпечен хляб, но получената пита е специална и педи консумация задължително се натрошава на малки парчета и залъци. Дяду, отново характерно със специфичния начин на изписване, представлява сушено месо. По всяка вероятност става дума за суджуци или луканки, които са много добре познати из цялата страна и които много хора собственоръчно си приготвят в разгара на зимния сезон. От друга страна, месото в сушен вид издържа по-дълго и не се разваля, следователно е годно за консумация без опасност за здравето. Но в същия дух е и едно друго типично зимно ястие от селото, наречено Накладени карпузки. Този път основната съставка са зеленчуците, защото това представлява туршия.
Консумира се през зимата, но се използват последните останали зелени домати в края на лятото. По този начин ясно се очертава разнообразната кулинарна обстановка във Вълче поле. Измежду многото видове туризъм, от които най-популярни са морският и планинският, съществува и кулинарен. Той е свързан именно с опознаването на традиционните ястия на определени региони не само за страната, но и по целия свят. А в малките села имаме чудесна възможност да опитаме гозби, които няма как да бъдат срещнати в ресторантски менюта. Типичната вълчеполска баница е още едно ястие, традиционно присъстващо на трапезата в домовете на местните жители. Печените кори се намазват леко отгоре с масло, а после се приготвя плънка. Основните съставки за нея са извара или сирене по избор. Следваща по популярност е зелевата баница, която и тук се нарича зелник. Прави се по абсолютно същия начин като класическата баница, но се използват листа от лапад. Тиквеникът по вълчеполски е третият вид баница, като за него не се съобщава нищо специфично по отношение на приготвянето му. Баницата с тиква е един от любимите десерти на хората в страната, като се консумира дори в дните около Коледа и Нова година.
Капамата във Вълче поле е известна още и като „каплама“, която се приготвя с обикновено телешко месо. То е подправено обилно с кромид лук, което определено придава пикантност на ястието. Има още поне две ястия, типични за селото, едното от тях са пържените яйца с кавърма. Другото е известно като Цървено варю и представлява ястие от бобени растения. Неговите зърна биха могли да бъдат черни или червени. След всички тези кулинарни шедьоври няма как да не се спомене и типична за селото разхладителна напитка. Местните я наричат бърканица и представлява смес от мляко и вода. Преди това обаче в специален съд се изисква избиването на масло. Съдът се нарича бурило и се използва дървен прът. В края си има разширена част, също изработена от дърво. Бърканицата е окончателно готова тогава, когато се приключи процесът с отделянето на маслото. Разнообразието в кухнята на селото е подробно описано в интернет.
